Уни-Блог™. Продукт на "Успей в България. Всички права запазени.
Лидери в Маркетинга

История за трите камъчета

камъчета

 

Имало едно време едно момиченце – мъничко, но с големи мечти. Със сърце, по-голямо от света! Нисичко, къдраво, с лунички около нослето и с големи ококорени очи.

То притежавало най-голямото богатство – три камъчета.

Първото камъче било за семейството – да символизира здравината и обичта, която трябва да изпълва семейното огнище.

Второто камъче било за любовта… Тази любов, която ще те накара да почувстваш сърцето и душата си в едно цяло с вселената.

Третото камъче било за надеждата, за тази, без която не можем… В нея момичето намирало утеха, в миговете на тъга и щастие, когато мечтите се сбъдвали.

Гледало момичето камъчетата и продължавало да мечтае, премятайки ги от ръка в ръка. Това било най-ценното нещо, което имало то.

След това едно по едно ги насочвало към слънцето. Много обичало всичко, огрято от слънцето, заради чистия и блестящ вид, който им придавало.

– Хайде идвай вече! – провикнал се глас. Момичето видяло едрата фигура на баща си. Настъпило време за вечеря.

Седнали на масата – момичето, по-големият ѝ брат, майка ѝ и баща ѝ. Тишината била толкова плътна, че можела да се разреже с нож.

Майката на момичето се опитвала да скрие с кичури коса синините по бузите и врата си, брат ѝ присвивал устни и едва преглъщал храната. Очите му, влажни и мразещи поредната подобна гледка, гледали в нищото…

Бащата не издавал никаква емоция. В него живеели двама души – един звяр и един добър човек. Никога обаче не било ясно кой от двамата ще надделее.

Момичето погледнало в ръчичката си – там още стискало трите камъчета…

– Ще стане. – казвало си то – Ще стане, някой ден ще бъдат щастливи, ще бъдем щастливи всички заедно!

Стискало ги толкова силно, че камъчетата разкървавили крехката детска ръчичка.

– Какво е това? Какво стискаш в ръката? – провикнал се бащата. Взел камъчетата от ръцете на детето и ги хвърлил през прозореца.

– Нееееее! – провикнало се момичето – Това беше единствената ни надежда!

Сълзи се спускали по бледото му личице. Не издържало да отиде и да ги намери.

На другия ден още в ранни зори изтичало пред прозореца на къщата да потърси богатството си. Намерила само едно камъче – надеждата! Къде ли не търсило другите камъчета, ала нищо…

Годините минавали, момичето имало и прекрасни моменти, но не намирало утеха. Нещо все липсвало в неуморимото й сърце. Не се прибирало вкъщи, не можело повече да живее в омраза и нищета. Сърцето й било изпълнено с любов, която обаче непрестанно била попарвана от хората, които обича. Къде ли не търсило покоя и хармонията, за които толкова много мечтаело…

Един прекрасен ден, вече пораснало, момичето срещнало момче. Имало чувството, че душата му е толкова чиста, искрена и даряваща обич.

Любовта им била така силна. В очите на другия се побирал целият свят. Заживели момичето и момчето заедно, винаги заедно, усмихнати, щастливи. За първи път момичето усетило хармонията в живота си. Светът се превърнал в райско кътче, но нещо не давало мира на момичето – родителите и брат й.

сърце камък

Минало се време и в един прекрасен слънчев ден, телефонът звъннал.

Сестра ми, вече си леля! – казвал превъзбуденият глас на брат ѝ. Сърцето на момичето щяло да се пръсне. За пръв път чувало брат си да звучи толкова щастлив. Душата й се стоплила.

Събрали се всички да отпразнуват щастливото събитие в старата къща на родителите. Детенцето кротко спяло и всички гледали към него с обожание. Момичето се огледало. Първо погледнало към ръката си – там нежно я държала ръката на любимия й мъж, погледът му бил изпълнен с толкова любов.

После погледнало към брат си – с жена му кръжали около бебешкото кошче и не спирали да се усмихват!

Със страх погледнало към майка си – лицето и сияело! Косите ѝ, прибрани с шнола отзад, вече не скривали насиненото ѝ лице. Помислило си момичето – колко ли са преживели с баща ѝ и въпреки всичко са заедно, винаги заедно.

В този момент бащата прегърнал майката, а тя му се отблагодарила с поглед, изпълнен с любов и прошка. Момичето не издържало. Толкова силно топло чувство се надигнало в гърдите му. Излязло от стаята.

Не искало някой погрешно да изтълкува сълзите му.

Тръгнало да се разхожда само около къщата. С периферното си зрение зърнало красиво жълто цвете под прозореца.

Приближило се повече и очите му се разширили в огромна почуда! Там, под прозореца, след толкова години, било неговото богатство, неговите две камъчета, изгубени преди толкова много време.

– Не е възможно! – казало си момичето – Tолкова ги търсих, а сега са пред мен. Все едно някой нарочно ги е оставил и е знаел, че ще мина.

Сърцето му се разтуптяло, взело ги в ръката си. Богатството било цяло, животът му бил цял.

– Дали винаги са си били там? – запитало се то – Може би е трябвало време, за да ги намеря.

Може би те са тук благодарение на първото камъче – надеждата…

А кои са вашите камъчета?

Comments

comments