Уни-Блог™. Продукт на "Успей в България. Всички права запазени.
Лидери в Маркетинга

Да направиш някого щастлив…

ORIGINAL-tova-koeto-vizhda-sartzeto-1

Двама мъже, и двамата сериозно болни, лежали в една и съща болнична стая. На единия позволявали да сяда в леглоло за един час всеки следобед, за да подпомогне оттичането на течностите от белите си дробове. Леглото му било до единствения в стаята прозорец. Другият през цялото време лежал неподвижно, а преградна стена между двете легла му пречела да вижда прозореца.

Мъжете си говорели с часове. Говорели за сьпругите, за семействата си, за домовете, за професиите си, за военната служба, за това къде са ходили на почивка. Всеки следобед, когато на мъжа до прозореца разрешавали да седне в леглото, той разказвал на другия за всичко, което се вижда през него.
Мъжьт, който трябвало да лежи неподвижно установил, че е започнал да живее в очакване на този час, през който хоризонтьт пред него се разтварял и оживявал с багрите и с всичко онова, което се случва в света отвън. Прозорецът гледал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали там самоделни лодки. Млади влюбени се разхождали хванати за ръце сред цветята, които били във всички цветове на дъгата. Отромни стари дървета красели моравата, а в далечината се виждал ясно силуетьт на града.

Докато мъжът, който седял до прозореца, описвал всичко това и с най-малките подробности, другият, в противоположния край на стаята, затварял очи картините оживявали пред очите му. Един топъл следобед, мъжът до прозореца описвал преминаващ парад и въпреки, че другият не можел да чуе оркестрите, той можел да ги види във въображението си, да бъде заедно с танцуващите клоуни, с цветното шествие украсените коне и платформи.

Дните минавали. У мъжа, който не можел да погледне през прозореца бавно покълвали семената на завистта. Колкото повече му харесвали разказите на другия, толкова по-силно започнал да иска да е на негово място. Започнал да му завижда и накрая изпитвал почти отчаяно желание да е на неговото мястото до прозореца.

Един ден, когато сестрата влязла в стаята, установила, че мъжьт до прозореца кротко е починал в съня си. Натъжена, тя повикала санитарите да отнесат тялото.
При първия удобен случай, другият мъж помолил, ако е възможно, да го преместят на леглото до прозореца. Сестрата отзивчиво удовлетворила молбата му и след като се уверила, че той се чувства добре, го оставила сам. Бавно и мъчително той се надигнал на лакът, за да види за първи път света през прозореца. Най-накрая щял да има радостта да види парка и живота, който кипи в него! Той събрал всички сили да се повдигне и да погледне навън.

Това, което видял била една калканна стена! Позвъннл на сестрата и я попитал: Как човекьт, с когото бяхме в тази стая е могъл да види всичко онова, което ми описваше? Защо му е трябвало да ми разказва за толкова много красота и то в такива подробности, след като всичко, което може да се види през този прозорец, е стена от мръсни, стари тухли?!
— О, Боже,… нима не знаехте? — казала сестрата — Човекът, с когото бяхте в тази стая, беше сляп. Той дори не е можел да види стената.
След това добавила:
— Може би просто е искал да ви даде кураж.

Изпитвали ли сте някога подобни чувства, като описаните в тази история?
Искали ли сте да сте на мястото на някой друг до такава степен, че да ви е изпълвала горчива завист? Били ли сте някога изключително разочаровани може би нещо, което сте мислели, че ще е прекрасно, се е оказало далеч не толкова прекрасно? Случвало ли ви се е да получите даром подкрепа и да не успеете да я оцените навреме?
Ако в живота си се фокусирате прекалено много на това какво имат другите, много е вероятно да пропуснете радостга от това да получите онова, което другите се опитват да ви дадат.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.