Желанието на децата да направят всичко сами - Блогът на "БГ хлапе" Уни-Блог™. Продукт на "Успей в България. Всички права запазени.
Блогът на "БГ хлапе"

Желанието на децата да направят всичко сами

Как да постъпим когато детето започне да иска да усъвършенства уменията си и да експериментира, как да намерим баланса между това да вършим домашните си задължения и да учим децата си на важни умения?

Young mother and son in kitchen making cookies.

„Аз! Аз ще го направя!“ е една от най-често изричаните фрази, които родителите трябва да очакват с навършването на втората годинка на рожбата им.

  1. Не вменявайте на детето, че не може да прави нещо.

  2.  Уважавайте желанието на детето да се превърне в експерт във всяка една област. Бъдете сигурни, че му давате шанс да опитва да направи нещо преди самите вие да го направите за него, т.е. не подценявайте качествата, които демонстрира в момента.

  3. Купувайте му дрехи, които да облича само.  Купувайте например панталонки, които то лесно да сваля и да вдига, за да седне на гърнето. Добре е деколтетата на фланелките лесно да преминават през главичката, а не да запъват на раменната, докато се опитва да си ги сложи.

  4. Подредете дрешките на достъпни места. Сортирайте дрешките и ги подредете в шкафчета с лесно отварящи се чекмеджета, които детето да достига с лекота. Така ще развиете координацията му.

  5. Не допускайте да се разочарова. Опитайте се да му давате лесни задачи, които то да изпълнява без особени усилия. Например разкопчавайте копчетата на панталонките или започнете вие закопчаването с ципа на якето и го оставете да го довърши.

  6. Играйте на „Победи часовника“. Кажете на детето с колко време разполагате, за да се свърши определена работа, така то няма да си помисли, че не е способно да се справя, защото вие сте се намесили и сте завършили започнатото. Нагласете таймер за няколко минути според естеството на задачата и кажете: „Я да видим дали можем да се облечем, преди да е звъннал часовникът.“ Това ще му позволи да развие чувство за време и точност и в известна степен ще намали борбата помежду ви, защото в детското съзнание не вие поставяте задачата, а таймерът. Ако пък бързате и се налага да довършите започнатата от детето дейност, обяснете обстоятелствата, преди да се захванете, за да не си помисли то, че няма нужните способности и това е причината за нашата намеса.

  7. Дайте възможност на детето да сътрудничи и споделя. Тъй като рожбата ви не е в състояние да разбере защо не може да прави нещо, и че рано или късно ще получи правото да го прави, й предложете да споделя процеса, като я оставите да я започне, а вие я довършите. Например, когато завързвате обувките на едногодишно дете, му кажете: „Защо не държиш чорапчето си, докато ти обувам обувката?“ Винаги, когато е възможно, го оставяйте да върши определена част от дейността ви, вместо просто безучастно да ви наблюдава и да се чувства неадекватно.

  8. Оценявайте положените усилия. Като първи и най-важен учител на детето си го окуражавайте да върши много и разнообразни неща. Научете го на правилото „практиката усъвършенства хората“, като му кажете например: „Харесва ми как си се опитала да сплетеш косата си. Браво! Можеш да опиташ пак по-късно — ще стане по-добре.“ Или пък оценявайте усилията му да обуе само обувките си, макар да не прави това както трябва.tyingshoelaces476x290

  9. Опитайте се да проявявате спокойствие и търпение. Ако детето ви иска да прави всичко („Аз ще обуя шортите си“, „Аз ще отворя вратата“, „Аз ще затворя чекмеджето“), помнете, че в момента то отстоява независимостта си, а не ината си. Тъй като в крайна сметка вие искате то да започне да върши нещата само, го оставяйте да опитва. Избягвайте да го разочаровате, когато те не са свършени достатъчно прецизно, или пък навреме. Вместо това изразете задоволство от факта, че е направило първата крачка към своята самостоятелност и се почувствайте горди, че е взело инициативата.

  10. Молете детето да върши нещата, не му заповядвайте___ За да накарате рожбата си да е по-склонна да моли за нещата учтиво, й покажете какво представлява любезната молба. Кажете й: „Стига да ме помолиш учтиво, аз ще ти позволя ни направиш това.“ После обяснете какво имате предвид под учтиво. Например накарайте я да каже „Извинявай, мамо, би ли ми подала виличката?“, когато се нуждае от вилица.

  11. Не наказвайте грешките на детето. Не е възможно детето да не прави гафове, така че бъдете търпеливи и толерантни. Ако се опитва да си налее млякото само и го разлее, вместо да му забраните да прави това повече, следващия път му помогнете да го направи както трябва. Не очаквайте моментален успех.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.