Уни-Блог™. Продукт на "Успей в България. Всички права запазени.
Блогът на Магдалена Шипковенска

Дали сме грамотни…?!

0003333590kk-849x565Защо в 21 век поставяме под съмнение грамотността на българите?

Едно от най-милите тържества на децата от първи клас е празника “Вече сме грамотни”. След като са изучили всички букви и могат да съставят и четат прости изречения, те  заявяват на света, че са част от цивилизацията. Родители, учители, баби и дядовци изпадат в умиление и гордост, че техните питомци са изкачили първото стъпало на познанието. Много скоро обаче децата забравят какво са научили в началното училище и започват да пишат без да спазват каквито и да е правила, сякаш никога не са чували за тях. Още по-лошо е, че техните родители и по-големи братя и сестри правят същото. Неграмотното писане се превръща в норма и еталон за подражание.

Какво значи да си грамотен?

Грамотността е способността за четене и писане. Съвременното тълкувание на термина предполага четенето и писането да са на ниво, достатъчно за осъществяване на писмена комуникация и не акцентира върху правописа. С други думи, ако нашите събеседници  могат да ни разберат, когато излагаме мислите си в писмен вид, то ние сме грамотни. Това схващане битува в съзнанието на голяма част от хората. Погледнете как младежите /а и не само те/ пишат по форумите. В текст от четири реда, например, няма да срещнете нито една главна буква, запетая, точка. Обяснението е, че бързат и не обръщат внимание на подробностите. Тези млади хора само преди няколко години са се явявали на матура по български език и сигурно старателно са изучавали особеностите на родния си език. Неспазването и неприлагането на правописните норми обезсмисля образованието. Защо учим всичко това? Защо се явяваме на изпити? Кому е нужна дипломата с висока оценка по БЕЛ /български език и литература/?

По професия съм учителка. И макар че преподавам чужди езици, много държа на чистотата на родния език и стила на писане.  Понякога дъщеря ми ми казва, че имам професионално изкривяване, защото веднага забелязвам правописните и пунктуационни грешки. Може да е права донякъде, но за мен да  си грамотен и образован означава да можеш да пишеш и да се изразяваш правилно.

Въпрос на чест и достойнство!

Мисля, че не е оправдано да комуникираш с приятелите си на латиница. Аз не бих могла да напиша английска дума с български букви, защото изглежда нелепо. Същото важи и за българските думи, написани с латински букви. Кой е решил , че я” може да се замести с q”, а “ч” с “4”Ако трябва да напишем есе на тема “Какво сме дали на света?”, сигурно ще се прехласваме пред делото на братята Кирил и Методий, но в ежедневието си пренебрегваме техния труд. Писането на латиница оказва пагубно влияние върху правописа, защото някои български звукове нямат своя еквивалент, изразен с латинска буква. Наскоро получих поздравителна картичка от уважавана от мен дама, която беше написала: “Бади щастлива!” Звукът “ъ” се замества с “а”, когато пишем на латиница и този правопис несъзнателно се пренася при писане на български. Освен това зрителното възприятие на думата се запечатва в съзнанието ни с латинските букви и не можем да разграничим правилното от неправилното. Приветствам изискването в някои групи във Facebook да се пише на български език, когато общуването е между българи.

Подготвяйки ученици за явяване на сертификатни изпити по английски език забелязвам, че те полагат голямо старание да усвоят английския правопис, който никак не е лесен. Думите се изписват по 20-30 пъти, за да бъдат заучени правилно. При стандартно оценяване на една диктовка  се отнемат по 0,25 точки за грешка /т.е. при 13 грешки получаваш слаба бележка/. Правописът е един от критериите при цялостното оценяване на писмената работа заедно с употребата на разнообразни езикови средства и запас от думи. Стремейки се да получат сертификат с висок резултат, нашите ученици се стараят да спазват чуждите езикови норми и правила, защото те са задължителни. Мечтата ми е българските езикови норми също да станат задължителни поне за хората, които заемат високи обществени постове и работят в публичния сектор. Не може ежедневно да слушаме хора, които говорят на диалект, “ме-кат”, поставят неправилно ударение на думите. Не приемам в публичното пространство да излизат текстове, които не са прочетени преди публикуването им. Не разбирам как умни и можещи хора пишат с грешки и с усмивка заявяват, че правописът не им е силна страна. Проблемът е, че правописът за тях няма значение. Не, не е вярно, българският правопис за тях няма значение. На английски те биха се изразили писмено брилянтно.

А може би все пак имам професионално изкривяване?

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.